Николай Пирогов: Да се учиш и да живееш е едно и също
Николай Иванович Пирогов е съветски доктор, хирург, анатом, естествоизпитател и възпитател, член-кореспондент на Руската академия на науките. Той е измежду основателите на военната полева хирургия, бидейки на фронта по време на 3 войни: Кримската война, Френско-пруската война и Руско-турската война (1877 – 1878).
Николай Пирогов произлиза от семейство на служащи. Баща му е боен касиер – майор Иван Иванович Пирогов, а майка му се споделя Елисавета Ивановна. Той е 13-то дете (от общо 14) и измежду 6-те оживели деца на фамилията. Благодарение на средата на татко си Николай Пирогов от дребен израства измежду хора от съветския царски хайлайф и интелигенция, които постоянно се събират в обширния фамилен дом на Пирогови. Сред тях има известни лекари, които обръщат внимание на дребния Николай и разсънват интереса му към здравната просвета.
На 11 години Пирогов постъпва в най-хубавия интернат в Москва за времето си. Една преживелица попречва неговото развитие – заместникът на татко му укрива 30 хиляди рубли от военното сандъче. Властите не съумяват да намерят парите и трансферират виновността върху татко му Иван Пирогов. Цялото фамилно имущество на Пирогови е продадено, а пари за пансиона на Николай няма. В този драматичен миг на помощ на фамилията се притичва непосредствен другар, доктор на фамилията, професор Ефрем Осипович Мухин. Той предлага Николай да бъде записан да учи медицина, с цел да има късмет за развиване и реализация. На Николай са му приписани 2 години възраст, с цел да стигне минималната от 16, като изискване да бъде признат в университет. Така през 1824 година, единствено на 14 години, той е признат в Медицинския факултет на Московския университет след сполучливо положени изпити.
През 1825 година умира татко му. На 17 години е позволен до изпит за придобиване на лекарска тапия. Завършва с отличие като един от първите в класа си. По негово време е учреден професорски институт към най-хубавия за времето си Юревски университет за следдипломна подготовка в град Дерпт (дн. Тарту, Естония). Николай Пирогов съумява да се класира за него през 1828 година и в началото концепцията му е да се занимава с физиология, само че заради неналичието на сходен профил, стартира да работи хирургия. По-късно е показан на популярния професор по хирургия Йохан Кристиан Мойер (Иван Филипович). Мойер е мощно впечатлен от младия доктор и скоро Пирогов стартира да живее под покровителството на професора в дома му. Първото му отличие, за което получава златен орден, е съчинение на тематика „ Какво следва да се има поради при лигиране на огромни съдове по време на интервенция “, през 1829 година
През 1832 година Николай Пирогов пази дисертация на тематика „ Явява ли се лигирането на коремната аорта при аневризма в ингвиналната област елементарно изпълнима и безвредна интервенция “, за която придобива купата лекар на науките. Заминава за Берлин и продължава да се развива като хирург. При прочитането на дисертацията му, немските професори пожелават да бъде преведена на немски. След това Пирогов избира да продължи развиването си в Гьотинген, под управлението на професор Лангенбек. Лангенбек е самоуверен и дръзновен хирург, един от асовете на военната хирургия при лекуването на огнестрелни рани, ненавиждащ подмотванията и опериращ там, където другите се опасяват и не рискуват. Пирогов се учи от него на бърза и чиста хирургическа техника.
През 1836 година, на 26 години, Пирогов се връща в Юревския университет като професор по хирургия. Обещаното му място на професор в Московския медицински факултет е заето от различен, тъй че отпътува за Санкт Петербург, където заема професорско място в Медикохирургическата академия, създавайки първата клиника по хирургия и откривайки пространство за ново направление в здравната процедура – болничната хирургия.
През 1842 година Николай Пирогов се дами за 12 години по-младата Екатерина Димитриевна Берьозина. Една година по-късно се ражда първият им наследник – Николай, а вторият – Владимир, се появява на бял свят през 1846 година След второто раждане брачната половинка на Пирогов умира. Той изпада в меланхолия, която го държи към половин година отвън 
науката, след което още веднъж стартира да работи интензивно. През 1850 година се дами за повторно за 25-годишната Александра Бисторм.
През 1853 година Пирогов отпътува за Севастопол като боен хирург по време на Кримската война. Там оперира целодневно без отмора, реализирайки концепцията си за здравна сортировка – систематизиране на ранените съгласно тежестта на контузията. За първи път ползва гипсовите превръзки при счупвания на крайниците, подобрявайки зарастването и снижавайки инвалидността. По негова самодейност се основават групи от милосърдни сестри, които да оказват помощ на лекаря на фронта.
Николай Пирогов е бил академик със международна популярност, наричан е диагностик номер едно в Европа и водещ експерт в региона на анатомията и анестезията. Създава хирургичната школа на Русия и първата в света научна школа по съвременна хирургия. Автор е на оперативни техники, които се ползват и до през днешния ден. За пръв път в международната хирургична процедура вкарва стерилизацията посредством преваряване на хирургичните принадлежности и облекла за интервенция. Николай Пирогов за пръв път в света вкарва гениалната по своята елементарност и функционалност гипсова превръзка на счупените крака. През 1871 година Пирогов за първи път прави опит за обезболяване посредством спинална пункция. Пише „ Книга за лекарските неточности ”, с която желае да защищити сътрудниците си от възможни пропуски в диагностиката и лекуването. Автор е на блестящи основополагащи научни писания и десетки анатомични атласи.
Д-р Пирогов е преглеждал всеки ден съвсем гратис стотици небогати заболели хора и даже им е давал пари да си купят медикаментите - процедура, която Пирогов запазил през целия си живот. Този високоморален човек, откакто ликвидирал хаоса в медицината и направил чудеса на операционната маса по време на Кримската война (1853-1856 г.), е бил надълбоко засегнат от интендантите от военната администрация, които крадяли от всичко - храна, облекло, имущество, медикаменти. През 1862 година Пирогов идва в Италия и съумява да избави от ампутация крайници на именития Джузепе Гарибалди.
Въпреки че е на напреднала възраст, съветският император Александър II се сеща за Пирогов по време на Руско-турската война. Императорът е в България през август 1877 година, когато приканва Пирогов като непостижим хирург и уредник за потребностите на фронта на военните дейности. Въпреки че по негово време в България са професор Боткин (личен доктор на императора и основател на вътрешната медицина в Русия), професор Склифасовски, професор Ерисман (създател на съветската здравна хигиенична наука), потребността от 67-годишния Пирогов е осезаема, а неговото наличие на фронта необходимо. Той приема да дойде в България при изискване, че му бъдат предоставени неограничени права на деяние. Неговото предпочитание е задоволено и на 10 октомври 1877 година Пирогов идва в България пребивавайки в построената военно-полева болница в село Горна Студена (Свищовско), където е основната квартира на съветското командване.
По време на Освободителната война за българите реализира огромна активност, обследвайки, организирайки и проверявайки успеваемостта на лекуването, като обезпечава интендантското обезпечаване с войнишко облекло, храненето, презимуването на ранени и заболели във военно-временните лечебни заведения в Свищов, Згалево, Българене, Горна Студена, Търново, Бохот, Бяла, Плевен. От 10 октомври до 17 декември 1877 година Пирогов изминава с бричка и шейна към 700 км при 12 000 кв. км заета от русите повърхност сред реките Вит и Янтра. Посещава общо 11 съветски военно- 
краткотрайни лечебни заведения, 10 дивизионни лазарета, 3 аптечни склада, ситуирани в 22 обитаеми места. През този интервал лекува и оперира доста българи.
Николай Иванович Пирогов като академик и възпитател изследва и ползва методите на анестезията с етер в хирургичната процедура, а по-късно и в полеви условия. Занимава се и с топографска анатомия на фасциите и тяхното значение; усъвършенства и изнамира нови способи за съдов достъп; спомага за извеждане на хигиената на по-високо равнище, вярно оценявайки смисъла ѝ, като развива асептиката и антисептиката; занимава се с естетична хирургия и написа писания за ринопластиката; поставя основите на военно-полевата хирургия и топографската анатомия; интересувайки се от епидемиология и инфектология, написа труд за епидемията от холера, изказвайки догатки за разпространяването на заразите; изнася пространни, ясни и налични лекции; прави авторски медицински скици и рисунки; написа редица научни писания и медицински атласи, измежду които е и „ Ледена анатомия “.
